Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

За отслужването на панихида е необходимо:

Свещеникът да се уведоми дали покойника е бил православен християнин, а също и да се поинтересува за евентуални по-особенни обстоятелства около кончината му.
За самата панихида е необходимо варено жито, хляб(погача) и бутилка червено вино.

  • кетеринг / подавки
  • равнение на гробно място – за 40-тия ден
  • организиране в храм
    В памет на покойника може да се приготви и друга храна, която не се поставя на масичката с хляба, вареното жито и бутилката вино, а се раздава на определеното за това място след края на панихидата. В храма не бива да се внасят месо и месни произведения.
    За присъстващите се вземат свещи; свещи се поставят и върху хляба и житото.

Не се отслужват панихиди в следните дни и периоди: в неделен ден с изключение, ако е 40-ят ден от кончината на покойника; на Господски и Богородични празници; от Игнажден до Ивановден; от началото на Великия пост до Томина неделя с изключение на 2-та, 3-та и 4-та събота на Великия пост. Ако се 40-ят ден от кончината на покойника с падне в ден между Лазарова събота и Томина неделя, то панихидата се отслужва в някой от дните преди или след този период.

КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН НА ПОЧИНАЛИЯ?

Помени за починалите се правят
на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден от смъртта му.
На 3, 6 и 9 месеца;
На една година.
През следващите години – при желание на близките на починалия/та.

40 дни
Това е най-важният помен. На 40-ия ден починалият иска да се прости с всичките си познати и близки хора, да се сбогува и да се отправи по своя си път. Вярвало се, че до този ден душата, казват й “прясна душа”, е скитала на земята, обикаляла е всички места, по които е била приживе, въртяла се е над гроба, лутала се е и не е намирала пътя към небесните простори. Затова през това време в стаята на смъртта денонощно гори кандило и вратата не се заключва, за да може душата да се прибере, когато се умори от скитане. Оставят й и шише с вода, ако е жадна. Храна носят всеки ден и на гроба, преливат и раздават жито, защото “умрелият не може да яде самичък”. На “четиресе” се “пукват очите” или се разпадат костите на починалия, с което душата отлита по небесните си пътища, отвратена от собствената си тленност. Но докато се очисти от тленното и греха, които я свързват с тялото, й предстоят още изпитания. Трябва да премине през тънък като конец мост, опънат над катранена река. Дали ще падне, дали ще оцелее – всички знаци идват от миналото. То е нейното предопределение и нейната съдба.

За да могат да я видят, слагат на гроба “мълчано” вино в бутилка и починалият се показва в бутилката като сянка.

На всеки от присъстващите се раздават жито, хляб, ястия. На бедните давали “до пет костюма”. Който колкото може, разбира се. Вярвало се, че душата се надява за ядене и пиене всеки ден, а на 40-ия ден “очаква и една премяна”, което става с подаряването на нова дреха на някой беден.

Раздават се дрехите на починалия. Но не бива да ги носи човек, причинил му приживе злина, за да не мръзне душата му на “оня” свят. Оттук нататък този, който получи дрехите, става близък, почти роднина на дома и семейството и затова трябва внимателно да се подбира.

Правят се малки хлебчета, кравайчета, за жените, присъстващи на помена – “за сянка” на починалия. Дават им се още 40 игли, 40 връвчици и 40 копчета.

Гробът “се равнява”, пръстта от могилката се разстила, изравнява и огражда с камъни, по-късно се появява бетонната ограда.

Отгоре върху подравнената пръст се нареждат ястията.

За кръста се привързва черен креп и до него се забива черно знаменце.

На гроба на първородно дете се засажда шипка, за да “се затръни” пътят на смъртта, да не умират следващите деца

Leave a comment

Office

гр.София, ул.Сан Стефано №22А, срещу посолство на Р. Гърция

Socials
Newsletter
ThemeREX © 2022. All Rights Reserved.
google-site-verification=_X-BeZO2wYb3KF3bzdf_BydIfCSnQMoOY3ZBnqSV_ZE