В по-голямата част от съществуването си човек не се замисля за смъртта докато не настъпи момента и не се сблъска с нея. Когато настъпи смъртта, близките на покойния не го осъзнават веднага, за този процес се изисква време т.к. самият процес на преодоляване на загубатата е труден.Обръщането към траурна агенция е най-правилното решение от страна на близките.Това са хората, които го работят ежедневно, хората които се сблъскват със смърта всеки ден и хората които дават най-правилните решения в подобни ситуации. Какво е кремация и какво погребение? В различните краища на България има различни традиции / ритуали /, които се спазват при погребението или кремацията. Последните тенденции ни насочват към кремацията. Кремацията е процес на изгаряне на тленни останки, т.е. след опелото или граждански ритуал, тялото на покойния отива за кремация / изгаряне на тленни останки /. Това е най-често предпочитания начин за поклонение.Кремацията е в разрес със законите на Православната Църква, макар че в България е позволено кремирането на покойници. По-скоро бихме казали, че Църквата се е съгласила да направи компромис в това отношение, но не го е приела като начин на изпращане на покойния. За пример можем да дадем южната ни съседка Гърция, в която Църквата отрича кремацията или по-скоро не я позволява, за това в Гърция се разчита изцяло на погребения. В много редки случаи се използва кремация, която се прави в България т.к. там няма крематориум. Погребения често се наблюдават в по-малките градове и селища в България. Там не е „пренаселено“ и има места в гробищните паркове. Изключително рядко е поръчката на кремация, за предпочитане е общопприетото погребение. Хората имат различни обичаи и традиции в различните райони, които се спазват, за това всяко погребение е индивидуално.
Процесът Кремация
Полагане на урна в наследствено гробно място.
След повикването на траурна агенция или погребално бюро за траурни услуги, започва подготовката на самото погребението, която подготовка преминава през няколко етапа:
1 Извозване от дома или болничното заведение на поконика до хладилните камери.
2 Подготовка на покония. Това включва : измиване, обръсване /ако е мъж /,обличане, грим / макияж /, тампониране на устата, драпиране на ковчега и полагане на покония.
3 Уточняване на ден и час на траурната церемония.
4 Уточняване на траурната церемония. Биват няколко типа:
а) погребение – църковен ритуал
б) погребение без ритуал
в) Кремация – църковен ритуал
г) кремация без ритуал
д) погребение или кремация – граждански ритуал
След приключване на траурната церемония, независимо от това дали е погребение или кремация, тленните останки на покойния се полагат в гроб. Погребението е трупополагане в гроб, кремацията е полагане на урна в гроб в следсвие на изгаряне на тленните останки. Помени се правят на:
1 ) 3, 9, 20, 40 дни
2 ) 3, 6, 9 месеца
3 ) 1 година
Свещеникът да се уведоми дали покойника е бил православен християнин, а също и да се поинтересува за евентуални по-особенни обстоятелства около кончината му.
За самата панихида е необходимо варено жито, хляб(погача) и бутилка червено вино.
- кетеринг / подавки
- равнение на гробно място – за 40-тия ден
- организиране в храм
В памет на покойника може да се приготви и друга храна, която не се поставя на масичката с хляба, вареното жито и бутилката вино, а се раздава на определеното за това място след края на панихидата. В храма не бива да се внасят месо и месни произведения.
За присъстващите се вземат свещи; свещи се поставят и върху хляба и житото.
Не се отслужват панихиди в следните дни и периоди: в неделен ден с изключение, ако е 40-ят ден от кончината на покойника; на Господски и Богородични празници; от Игнажден до Ивановден; от началото на Великия пост до Томина неделя с изключение на 2-та, 3-та и 4-та събота на Великия пост. Ако се 40-ят ден от кончината на покойника с падне в ден между Лазарова събота и Томина неделя, то панихидата се отслужва в някой от дните преди или след този период.
КОГА СЕ ПРАВИ ПОМЕН НА ПОЧИНАЛИЯ?
Помени за починалите се правят
на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден от смъртта му.
На 3, 6 и 9 месеца;
На една година.
През следващите години – при желание на близките на починалия/та.
40 дни
Това е най-важният помен. На 40-ия ден починалият иска да се прости с всичките си познати и близки хора, да се сбогува и да се отправи по своя си път. Вярвало се, че до този ден душата, казват й “прясна душа”, е скитала на земята, обикаляла е всички места, по които е била приживе, въртяла се е над гроба, лутала се е и не е намирала пътя към небесните простори. Затова през това време в стаята на смъртта денонощно гори кандило и вратата не се заключва, за да може душата да се прибере, когато се умори от скитане. Оставят й и шише с вода, ако е жадна. Храна носят всеки ден и на гроба, преливат и раздават жито, защото “умрелият не може да яде самичък”. На “четиресе” се “пукват очите” или се разпадат костите на починалия, с което душата отлита по небесните си пътища, отвратена от собствената си тленност. Но докато се очисти от тленното и греха, които я свързват с тялото, й предстоят още изпитания. Трябва да премине през тънък като конец мост, опънат над катранена река. Дали ще падне, дали ще оцелее – всички знаци идват от миналото. То е нейното предопределение и нейната съдба.
За да могат да я видят, слагат на гроба “мълчано” вино в бутилка и починалият се показва в бутилката като сянка.
На всеки от присъстващите се раздават жито, хляб, ястия. На бедните давали “до пет костюма”. Който колкото може, разбира се. Вярвало се, че душата се надява за ядене и пиене всеки ден, а на 40-ия ден “очаква и една премяна”, което става с подаряването на нова дреха на някой беден.
Раздават се дрехите на починалия. Но не бива да ги носи човек, причинил му приживе злина, за да не мръзне душата му на “оня” свят. Оттук нататък този, който получи дрехите, става близък, почти роднина на дома и семейството и затова трябва внимателно да се подбира.
Правят се малки хлебчета, кравайчета, за жените, присъстващи на помена – “за сянка” на починалия. Дават им се още 40 игли, 40 връвчици и 40 копчета.
Гробът “се равнява”, пръстта от могилката се разстила, изравнява и огражда с камъни, по-късно се появява бетонната ограда.
Отгоре върху подравнената пръст се нареждат ястията.
За кръста се привързва черен креп и до него се забива черно знаменце.
На гроба на първородно дете се засажда шипка, за да “се затръни” пътят на смъртта, да не умират следващите деца
